Дневникът на Марго Малинова

февруари 21, 2010

ЖИВОТЪТ СЕ ИЗМЕРВА НЕ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ! Джордж Карлин

Filed under: АНАЛИЗИ,ден — Марго Малинова @ 22:02
Tags:

Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин – известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години – написал тази невероятно изразителна статия – толкова уместна и днес:

ЖИВОТЪТ СЕ ИЗМЕРВА НЕ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ!

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

Запомнете! Отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги! Кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Казвайте „обичам те“ на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Дръжте се за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът се измерва не с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Джордж Карлин

изпратена статия  от г-жа Пламена Динева

Advertisements

февруари 17, 2010

проект “ Да споделим културата си „-Let’s share our culture


В СОУ“ Железник “ се работи по първия проект Коменски „Let’s share our culture“. Той обхваща ученици от 4 и 5 клас, които изготвят речник с думи на английски, полски , румънски ,турски и български език. Учениците  от 4 клас се учат да работят с таблици и да  създават презентации в часове по ИТ , ръководен от  Нели Станчева. Те създават и блог с популярни игри. В много случаи те задминават по -големите ученици ,които се обучават по старата учебна програма.

Г-жа Нели Станчева умело използва интерактивни методи на обучение, като интегрира работата по проекта в учебния процес.

февруари 14, 2010

14.02.2010

Filed under: Без категория — Марго Малинова @ 17:34

За историята на 14.02 четете изчерпателно във

форум Седянка

Днес  е Неделя сиропустна, или

Неделя на всеопрощението,

на възстановяването на човешката взаимност и уважение

Неделя сиропустна е последната подготвителна към Великия пост и е определена за ден на всеопрощение . На този ден, ние по древен християнски обичай си прощаваме един другиму прегрешенията и взаимните оскърбления. Нещо красиво и затрогващо има в този наш християнски обичай! – Деца целуват ръка на родителите и искат от тях прошка. Кръщелници правят посещения на своите кръстници, за да получат опрощение.
Скарани близки или дори врагове на този ден си подават братски ръка: сърцата широко се отварят и прочистват от всяка злоба, мъст и неприязън. Чудесен, мил и смислен обичай!

Православните християни празнуват Сирни Заговезни (Прошка) винаги в неделя, 7 седмици преди Великден. В този ден се ядат за последно мляко и млечни продукти, яйца и риба.

Всеопрощението е чисто християнско явление, то е плод само на християнска любов. То се основава на любовта към ближния, но дори и тъкмо – на любовта към врага, към оня, който дълбоко ни е наскърбил и огорчил.

Истинското християнско сърце не може да таи в себе си злоба, злопаметност или отмъщение. То покрива с любов всяко прегрешение.
Какво е християнското прощение по своята същина?

То е именно всеопрощение, т. е.

да простиш всекиму, всякога и всичко, да простиш без уговорка, без условие, безрезервно, да простиш “от сърце” (Мат. 18:35)

Аз Ви прощавам, простете ми и Вие.

Материал от

www.pravoslavieto.org

февруари 8, 2010

Зимна обстановка и идея за интерактивно обучение


Цала нощ бе валяло сняг . От вчерашното почистване на пътищата  няма и следа. Всичко е затрупано и непроходимо.  Ново село, Борилово , Сулица , са откъснати от света до следобедните часове. Първите 2 автобуса не пристигат до Старозагорските бани.

рано сутринта на 8.02.2010 В очакване на автобус на 8.02

Пристига третия курс на № 9 и отивам в училище. Часът е започнал и учениците от 11 б клас правят самостоятелно упражнение. Направо да не повярваш. Този клас е невероятен . Вярно, че има отсъстващи , но е разбираемо че не всички пътуващи ученици могат да дойдат навреме . Вярно е ,че не всички се справят отлично, но ме изненадват много приятно със самостоятелната си работа.

Вижте самостоятелната  работа на Ивелин

Сила на звука и логаритъм -презентация

Автобуса с ученици от Богомилово  пристига за 3 час.

Започва и часа с 10А -пристигат само 5 ученика. И започвам да мисля , че ако времето ни поднася такива изпитания ще трябва да организирам дистанционно обучение и проверка на знанията им. Присъставащите неодобряват идеята ми. Все пак едно упражнение за тях си е от полза. А ето и самостоятелната работа на Калина :

Логаритъм , показателни уравнения и  неравенства

Изненадата е 12 клас , които идват повече от очаквания брой . Някои ученици ми се бяха обадили ,че ще отсъстват поради болест или други причини, така че аз се изненадах от присъствието. Въпреки , че нямат намерение  да полагат зрелостен изпит по математика се отнасят сериозно към часовете ми.  Е, не се знае ,за какво може да им потрябват знанията по математика – дали за конкурсни изпити или изобщо за живота , но учениците са супер. Обсъждаме предстоящата работа за втория срок,методите   на обучение  и формите на оценяване.

Целия ден премина при 30 минутни часове защото в училище  беше студено. Излизам от училище с идеята да отида до центъра на града , но веднага се отказвам поради силния и неприятен вятър. а до спирката поправят електропровода за кв. Железник. Автобуса идва и потеглям по  непочистения път към дома.

февруари 7, 2010

Обичам снега

Filed under: Без категория — Марго Малинова @ 22:50

Ставайки и поглеждайки през прозореца се ужасих. Толкова много сняг е натрупало, че не се виждат стълбите на къщата ни. Никой не минава по пътеката . Зиморничаво се загръщам на топло до камината и никак не ми се излиза. Мойто момче ме убеди и ме изведе  навън-все пак имаше основателна причина-да проверя дали се движат автобусите и как ще отида утре на училище. Пътя е затрупан от сняг, но все пак се движат антобуси. От към хотелите е направо грозно разкашкано поради лугата която са хвърлили. Затова пък пътя за селата е красив и те отвежда до снежно езеро. Невероятна гледка! Пътеката е утъпкана-е не сме само ние дето се разхождаме в това време-успокояващо е.

Първото усещане  е приятно , последва опиянение от чистия въздух и после можеш да пееш без да разбираш защо го правиш. Чувството е неописуемо. Разрах ,че когато има толкова сняг и няма вятър е чудесно. Обичам снега.

Блог в WordPress.com.