Днес в часа по математика моите ученици от 10а клас започнаха с пожелания за 8 март, без да знаят нищо за историята на този ден.Благодарих им за пожеланията и направих малко отклонение от плана на урока , като започнах с малко история:
В Ню Йорк на 8 март 1857 г се провежда масова протестна демонстрация на жени работнички с искане
-за намаляване на работния ден
-за подобряване на условията на труд
– за достъп на жените до работни места в обществения сектор и други.
По предложение на Клара Цеткин, направено на Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген през 1910 г.в Германия, се приема всяка година, в една от първите недели на пролетта, да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност.
Целта била да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. Това е време, когато жените нямат избирателни права, работният им ден е 10-12 часа, а заплащането им е по-малко от това на силния пол.
За пръв път Международният ден на жената се чества през 1911 г. в Германия, Австрия, Швейцария и Дания, а през 1913 г. – във Франция и Русия. Но днес почти не се празнува в тези страни.
В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване.
Като общобългарски празник започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените.
След 1960 г. честването взема широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти.
За децата този ден е празник на мама.
Изненадващото беше , че моите ученици пожелаха да останат прави докато говорих за историята на този ден. Още повече ме смаяха когато ми поднесоха огромен букет и напомниха ,че има и картичка с пожелание. Толкова бях смаяна, че не се сетих да запечатам този миг на фотоапарата си . Този миг ще остане само в съзнанието ми.
До края на часа се занимавахме с тригонометрия…
След часа стоях и гледах букета… и се замислих…
В днешно време учителската професия все повече се феминизира, докато преди по малко от 1оо години тази професия е била изцяло мъжка….Днес жените в България имат равноправие с мъжете…Днес много жени остават без работа или не могат да се реализират по специалността си ,като са принудени да работят по на 2-3 работни позиции . Работния им ден е повече от 12 часа , защото те сами го желаят, но това е желание по принуда. Принуждението идва от недосттъчно заплатения труд на едно работно място. …и никой НЕ протестира …протестите са забранени пред народното събрание…
